Ако разпознаваш някое от изреченията по-долу в собствената си глава – нормално е. Ето защо не те спира.

„Не е моя работа да ги уча на това! Родителите е трябвало да ги научат!"

Прави сте, че най-доброто време и място детето да усвои умения за регулиране на поведението си е у дома от мама и тате, но нерядко това не се случва. А дете, което е претоварено и свръхстимулирано, не учи математика, не учи език, не учи нищо – независимо колко добре преподавате. 15 минути, инвестирани в тези умения, ви спестяват много повече учебно време, отколкото губите от прекъснати часове. Не гледайте на това като на допълнителна работа, а като възможност да можете да си свършите същинската такава.

„Някои деца са наистина невъзможни – вие не знаете за какво иде реч!" Вярвам ви напълно – има случаи, при които никаква програма сама по себе си не е достатъчна, особено когато е нужна и работа с психолог или ресурсен учител. Тази програма не обещава чудо и не претендира да замести специализирана подкрепа, когато тя е нужна. Дава ви рамка, която работи успоредно с нея – и на практика намалява честотата и интензитета дори при трудните случаи, без да чакате всичко да мине през кабинета на психолога.

„Кога да стане това – аз имам програма, по която да се движа във всеки час?" 12-те урока не са допълнителен учебен материал върху материала, който вече преподавате – идеята е те да влязат в часа на класа, консултации, занимания по интереси или друг наличен слот, не в часовете по предметите. И инвестицията е еднократна: времето, което спестявате от по-малко прекъснати часове заради избухвания, надвишава многократно 12-те урока, разпределени в рамките на един учебен срок.

„Ами ако децата не искат да го спазват, а аз нямам време да следя?" Точно затова програмата не разчита на спазване на правило – правилата изискват съзнателен избор, който при претоварена нервна система не е наличен (виж по-горе). Учениците изграждат умение да разпознават собствените си сигнали – нещо, което не изисква вашия постоянен контрол, а става все по-автоматично с всеки следващ урок, точно както четенето или писането.

„Пробвах подобни неща преди – не проработиха." Повечето „подобни неща" работят върху поведението – награди, последствия, повече правила. Тази програма работи с причината под повърхността: сензорна регулация, не дисциплина. Ако предишният подход е адресирал симптома, а не източника, резултатът, който описвате, е очакван - не защото темата не работи, а защото ъгълът е бил друг.